На електронната страница на Сметната палата е публикуван докладът за извършения одит на административния капацитет на органите за управление на средства от Европейския съюз, обхващащ периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. Резултатите от публикувания одит са особено важни предвид факта, че от началото на 2014 г. България навлезе във втория програмен период, в който управлява средства от европейските Структурни и инвестиционни фондове, след влизането й в Европейския съюз. В тази връзка е необходимо да се проследи дали административния капацитет, с който разполага държавата е достатъчен и дали работещите в тази сфера притежават необходимото ниво на знания и умения, така че да отговорят на предизвикателствата на новия програмен период и да не се допускат грешките от предходните години. Основният въпрос на одита е „Изграден ли е подходящ административен капацитет, осигуряващ доброто управление, координация, контрол и одит на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове?“
При прочит на публикувания одитен доклад прави впечатление, че одитната дейност е осъществена само в рамките на Управляващите органи, ИА „ОСЕС“, Дирекция „Национален фонд“ в МФ, Централно координационно звено в АМС, като от обхвата на одита са изключени бенефициентите, междинните звена, както и органът, отговарящ за докладване на нередности – дирекция АФКОС в МВР. Обективно не съществува необходимост да се изследва капацитета на междинните звена в новия програмен период, тъй като системите за управление и контролна новите български Оперативни програми не предвиждат делегиране на функции на междинни звена. Действително по някои от новите програми се предвижда определени конкретни бенефициенти да осъществяват близки функции до функциите на междинните звена, но това не променя техния статут. Не така стои обаче въпросът по отношение на административния капацитет на бенефициентите и на органа, отговарящ за докладване на нередности – дирекция АФКОС в МВР. По отношение на бенефициентите е ясно, че по различните оперативни програми допустимите получатели на безвъзмездна финансова помощ са широк кръг лица, които могат да бъдат физически и юридически лица, както и държавни институции и общини. По посочената причина е невъзможно да се одитират всички тези толкова разнородни структури, но тук е необходимо да се отбележи, че основния финансов ресурс по оперативните програми се разходва от държавните и общинските институции, а основните проблеми при разходването на средствата са свързани с неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки. В тази връзка е от сериозна необходимост да се идентифицират проблемите и да се отправят препоръки относно подобряване на административния капацитет на звената, отговорни за възлагането на поръчките, още повече, че вече е в сила и нов Закон за обществените поръчки.
Във връзка с правилното разходване на средствата, предоставени на България от Европейския съюз и осигуряване на функционирането на адекватна система за превенция и противодействие на нередностите и измамите, е необходим сериозен анализ на дейността на органа, отговарящ за докладване на нередности – дирекция АФКОС в МВР, което може би ще бъде обект на бъдещ одит.
В резултат от изпълнението на одита са формирани следните констатации и оценки:
- Националната политика за управление на човешките ресурси в държавната администрация е отразена в Стратегията за развитие на човешките ресурси в държавната администрация 2006-2013 г. и Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 – 2020 г. Освен националната политика по управление на административния капацитет, всяка бюджетна организация, в т.ч. и органите за управление, координация, контрол и одит на средства от Европейския съюз, разработва свой планов документ, в който определя своята визия и набелязва мерки за управление на администрацията си. Преобладаващата част от разработените планови документи не съдържат ясно дефинирани, измерими, характерни, специфични и определени във времето цели, както и показатели за наблюдение и оценка на степента на тяхното изпълнение. Планирането и прогнозирането на необходимия административен капацитет в органите за управление на средствата от ЕС в голяма част от случаите се извършва без наличие на функционален анализ, което създава определени рискове за адекватното планиране на необходимите човешки ресурси и тяхната оптимизация. Отчитайки необходимостта от развитие на административния капацитет, в приетата Стратегия за развитие на административния капацитет 2014 – 2020 г. са заложени цели за оптимизиране на административния капацитет, които са свързани основно с подобряване на институционалната структура и намаляване на броя на териториалните звена.
- Управлението на процеса по назначаване на служителите в органите за управление, координация, контрол и одит на средства от Европейския съюз не създава достатъчна увереност за обективността и качеството на подбора при назначаване на държавните служители.
- Отклоненията при прилагане на правилата и процедурите за осигуряване на кариерно развитие и мотивация на служителите в органите за управление, координация, контрол и одит на средства от ЕС не гарантира постигането на обективност на процеса по оценка на изпълнението на служителите.
Предвид източниците на финансиране, служителите в органите за управление, координация, контрол и одит на средства от Европейския съюз имат добри възможности за повишаване на своята професионална квалификация и опит.
- Развитието на системата за мониторинг на административния капацитет, в това число в органите за управление, координация, контрол и одит на средства от Европейския съюз, продължава. Въведената информационна система за въвеждане на отчетите за състоянието на администрацията е насочена основно към осигуряване на достатъчна по обем и качество информация за разработване на националните политики по управление на човешките ресурси в публичния сектор. Към 31.12.2014 г. все още липсва Единна информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация, която да се ползва от органите по назначаване за целите на управление на всички процеси, свързани с тази дейност. Дейността на инспекторатите, като орган за осъществяване на административен контрол по реда на чл. 46 от Закона за администрацията, не е достатъчно ефективна по отношение анализа и оценката на корупционния риск за гарантирането на почтеното поведение на държавните служители, в това число на служителите в органите за управление на средства от Европейския съюз.
Тези сериозни констатации на Сметната палата са обвързани със задължителни препоръки, които следва да бъдат изпълнени с цел да се достигне необходимото ниво на административния капацитет. Препоръките са както следва:
1.1. Унифициране на ползваните в бюджетните предприятия информационни системи за управление на човешките ресурси по отношение на:
– вид и структура на създаваната и ползвана информация;
– функционални възможности.
1.2. Да се създаде необходимата организация (план, програма, пътна карта или друг вид документ, с определени мерки, срокове и отговорни лица или организации) за поетапно въвеждане на Единна информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация, която да обхване управлението на информацията, свързана с всички страни на служебните или трудови правоотношения в държавната администрация.
Изпълнението на тези препоръки ще доведе до ефективност в дейностите по изграждане и развитие на административния капацитет на органите, с функции по управление, контрол, координация и одит на средствата от ЕС.
